Новини в BioPDES

ЗА РЕКЛАМА И ПАРТНЬОРСТВО МОЖЕ ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ С НАС ПО СЛЕДНИТЕ НАЧИНИ:

В А Ж Н О!!! Н О В И Ц Е Н И О Т В Е И !!!

..... ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ София – 1000, бул. “Княз Дондуков” № 8-10, тел. 935 96 13, факс 988 87 82 Р Е Ш Е Н И Е № Ц-010 от 30. 03. 2011 г. ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ на закрито заседание на 30. 03. 2011 г., като разглежда доклад относно определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и събраните данни от проведеното на 16.03.2011 г. обществено обсъждане, установи следното: С Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, се утвърждава задължителна цел до 2020 г. за 20-процентен дял на произведена електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници от общото потребление на Общността, както и задължителна цел, която трябва да бъде постигната от всяка държава – членка до 2020 г. (и за минимум 10 – процентен дял на биогорива от потреблението на бензин и дизелово гориво в транспорта), което да бъде постигнато по икономически ефективен начин. Индикативната цел за Република България е 16 % от брутното национално потребление на енергия да бъде от ВЕИ. С новата Директива 2009/28/ЕО се констатира, че контролът на енергийното потребление в Европа и увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници заедно с енергоспестяването и увеличената енергийна ефективност представляват важни части от пакета мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове и за съобразяване с Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, както и с допълнителни общностни и международни ангажименти за намаление на емисиите на парникови газове след 2012 г. Тези фактори играят важна роля за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за насърчаване на технологичното развитие, иновациите и създаване на възможности за заетост и регионално развитие. С оглед постигането на целите, посочени в Директива 2009/28/ЕО, Министерският съвет на Република България (МС на РБ) определя държавната политика за насърчаване производството и потреблението на енергия от ВЕИ, алтернативни енергийни източници, биогорива и други възобновяеми горива. Съгласно чл. 4, т. 2 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) МС на РБ приема национални индикативни цели за потреблението на електрическа енергия, произведена от ВЕИ и определя срокове за тяхното постигане. Националната индикативна цел на Република България по отношение промяната на климата, която Европейската общност е поела в съответствие с Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН, е постигане на 11% дял на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното национално потребление на енергия до 2010 г. 2 ДКЕВР е издала лицензии с условие за изграждане на енергийни обекти със следния капацитет по видовете технологии: Ветрови електрически централи – 2017 МВТ.; Фотоволтаични електрически централи- 230,1 МВТ.; Електрическа централа работеща на биомаса – 15 МВТ. Общо – 2262,1 МВТ. Сертифицираната електрическа енергия произведена от възобновяеми енергийни източници за 2010 г. е в размер на 3 374,9 GWh. Мощностите произвели електрическата енергия от всички възобновяеми енергийни източници са с капацитет от 2655 МВТ. Предвид гореизложеното, съгласно чл. 9, т. 5 от ЗВАЕИБ, производството на електрическа енергия от възобновяеми или алтернативни енергийни източници се насърчава чрез задължително изкупуване на енергията, произведена от такива източници по преференциална цена. Преференциалните цени за изкупуване на електрическата енергия от ВЕИ в България отчитат специфичните фактори на производство в зависимост от използваните възобновяеми енергийни източници, използваните технологии, както и среден размер на инвестиционните и експлоатационни разходи. В съответствие с чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ, ДКЕВР ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МВТ.. От друга страна, по силата на ал. 2 от посоченият член, преференциалната цена по ал. 1 на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя в размер 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, т.е. Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Видно от нормата на чл. 21, ал. 3 от ЗВАЕИБ, добавката по ал. 2 за следващата календарна година не може да бъде по-малка от 95 на сто от стойността на добавката за предходната календарна година. Дефиниция на понятието „средна продажна цена на крайните снабдители” е регламентирана в разпоредбата на § 1, т. 12 от Допълнителната разпоредба на НРЦЕЕ, съгласно която средната продажна цена на крайните снабдители е средната продажна цена на електрическата енергия при продажба на стопански и битови потребители за определен период от време, в разглеждания случай предходната календарна година, претеглено според относителния дял на потреблението им по съответните тарифни цени в общото потребление. Следователно, при изчисляването на средната продажна цена на крайните снабдители следва да се вземат предвид действалите през календарната 2010 г. цени, по които крайните снабдители са продавали електрическа енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лева. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗВАЕИБ преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя като не по-ниска от 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на крайните снабдители и добавка, определена от Комисията по следните общи критерии, валидни за всички възобновяеми енергийни източници: вида на технологията, големината на инсталираната мощност и наличния ресурс на първичния енергиен източник. Използваните данни за изчисляване на средната продажна цена на крайните снабдители са подадени от титулярите на лицензии за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител” – „ЧЕЗ Електро България” АД, „Е.ОН 3 България Продажби” АД, „ЕВН България Електроснабдяване” АД и „ЕСП Златни пясъци” ООД. Изпълнявайки лицензионните си задълженията за предоставяне на информация дружествата подават подробна отчетна информация, съдържаща фактурираната електрическа енергия за стопанска, обществена дейност по нива на напрежение и зони в денонощието и за битови нужди, в конкретния случай за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. Справките са на хартиен и цифров носител, като са подписани от представител на съответното дружеството и главен счетоводител. Информацията е представена в изпълнение на задълженията на крайните снабдители по издадените им лицензии и представлява търговска тайна. Последната представлява служебно известна на Комисията информация по смисъла на чл. 37, ал. 2 от АПК, и като такава следва да бъде използвана за изчисляване на средната продажна цена в настоящето административно производство. Съгласно подадените данни, средната продажна цена за електрическа енергия на крайните снабдители за 2010 г. е на стойност 94,80 лв./МВтч, при изчислена за 2009 г. 90,27 лв./МВтч, което е увеличение от 5,02 %. От извършен сравнителен анализ на елементите формиращи средната продажна цена се вижда, че увеличението на средната продажна цена е в резултат на нарастващите приходи от продажби на електрическа енергия средно с 6,35% за 2010 г. спрямо 2009 г. През 2010г. е отчетен ръст в потреблението на електрическа енергия средно с 1,27%.................................................................................... В таблица по-долу са представени обобщените данни,. Преференциалната цена е образувана на база 80.00% от средната продажна цена за 2010 г.- 75.84 лв./МВтч и добавка в размер на 95.00 % от добавката в утвърдените преференциални цени с решение № Ц - 18/ 31.03.2010г. Видове ВЕИ, в зависимост от вида на първичния енергиен източник Мярка Действаща цена, без ДДС 80 % от средната продажна цена за 2010 г. Добавка, съгласно чл. 21, ал.2 от ЗВАЕИБ Преференциална цена за 2011 г., без ДДС 1. Микро ВЕЦ с инсталирана мощност до 200 кВт лв./МВтч --- 75.84 147.06 222.90 2. Нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт лв./МВтч --- 75.84 137.25 213.09 3. Среднонапорни деривационни, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт лв./МВтч --- 75.84 102.84 178.68 4. Високонапорни деривационни, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт лв./МВтч --- 75.84 95.34 171.18 5. Тунелни деривации с годишен изравнител с инсталирана мощност до 10 000 кВт лв./МВтч --- 75.84 177.64 253.48 6. Микро ВЕЦ с помпи лв./МВтч --- 75.84 36.64 112.48 7. Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г. лв./МВтч 110.79 75.84 36.64 112.48 8. ВтЕЦ работещи до 2250 часа лв./МВтч 190.59 75.84 112.45 188.29 9. ВтЕЦ работещи над 2250 часа лв./МВтч 174.44 75.84 97.11 172.95 10. ВтЕЦ работещи с асинхронен генератор с кафезен ротор лв./МВтч 148.79 75.84 72.74 148.58 11. ЕЦ с фотоволтаични модули до 5 kВт p лв./МВтч 792.89 75.84 684.64 760.48 12. ЕЦ с фотоволтаични модули над 5 кВт p лв./МВтч 728.29 75.84 623.27 699.11 13а. ЕЦ работещи с дървесни остатъци и др. до 5 МВт лв./МВтч 217.19 75.84 176.89 252.73 13б. ЕЦ работещи с дървесни остатъци и др. до 5 МВт, с комбиниран цикъл лв./МВтч 75.84 212.20 288.04 14. ЕЦ работещи с отпадъци от земеделски култури до 5 МВт лв./МВтч 168.74 75.84 91.69 167.53 15. ЕЦ работеща с енергийни култури до 5 МВт лв./МВтч 188.69 75.84 110.65 186.49 16. ЕЦ до 150 кВт, чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции лв./МВтч 199.05 75.84 349.18 425.02 17. ЕЦ от 150 кВт до 500 кВт, чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции лв./МВтч 183.56 75.84 322.16 398.00 18. ЕЦ от 500 кВт до 5 МВт, чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции лв./МВтч 168.08 75.84 226.89 302.73 19. ЕЦ до 150 кВт, чрез индиректно използване на енергията от битови отпадъци лв./МВтч 272.29 75.84 190.07 265.91 20. ЕЦ от 150 кВт до 500 кВт, чрез индиректно използване на енергията от битови отпадъци лв./МВтч 261.84 75.84 180.14 255.98 21. ЕЦ от 500 кВт до 5 МВт, чрез индиректно използване на енергията от битови отпадъци лв./МВтч 251.39 75.84 170.21 246.05 22. ЕЦ до 150 кВт, чрез индиректно използване на енергията от битови водо-канални отпадъци лв./МВтч 150.69 75.84 74.55 150.39 23. ЕЦ от 150 кВт до 500 кВт, чрез индиректно използване на енергията от битови водо-канални отпадъци лв./МВтч 136.44 75.84 61.01 136.85 24. ЕЦ от 500 кВт до 5 МВт, чрез индиректно използване на енергията от битови водо-канални отпадъци лв./МВтч 119.34 75.84 44.76 120.60 25. ЕЦ над 5 МВТ. за производство на електрическа енергия чрез директно използване на биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и др. лв./МВтч 222.49 75.84 142.76 218.60 26. Средна продажна цена от краен снабдител за 2010 г. / 80% от средната продажна цена лв./МВтч 94.80 / 75.84 Предвид гореизложеното и на основание чл. 21 от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, чл. 4, ал. 3 и чл. 19а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ РЕШИ: Определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, както следва: 1. На микро водноелектрически централи (ВЕЦ) с инсталирана мощност до 200 кВт. – 222.90 лв./МВтч; 2. На нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт – 213.09 лв./МВтч; 3. На среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт. – 178.68 лв./МВтч; 4. На високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт – 171.18 лв./МВтч; 5. На тунелни деривации с годишен изравнител с инсталирана мощност до 10 000 кВт – 253.48 лв./МВтч; 6. На Микро ВЕЦ с помпи – 112.48 лв./МВтч; 7. Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112.48 лв./МВтч; 8. На вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа - 188.29 лв./МВтч; 9. На Вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа - 172.95 лв./МВтч; 10. На вятърни електрически централи работещи с асинхронен генератор с кафезен ротор - 148.58 лв./ МВтч; 11. На електрически централи с фотоволтаични модули до 5 kВт p - 760.48 лв./ МВтч; 12. На електрически централи с фотоволтаични модули над 5 kВт p - 699.11 лв./ МВтч; 13. На електрически централи работещи с дървесни остатъци и др. до 5 МВт - 252.73 лв./ МВтч; 14. На електрически централи работещи с дървесни остатъци и др. до 5 МВт, с комбиниран цикъл - 288.04 лв./ МВтч; 15. На електрически централи работещи с отпадъци от земеделски култури до 5 МВт - 167.53 лв./ МВтч; 16. На електрически централи работеща с енергийни култури до 5 МВт - 186.49 лв./ МВтч; 17. На електрически централи до 150 кВт, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции - 425.02 лв./ МВтч; 18. На електрически централи от 150 кВт до 500 кВт, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции - 398.00 лв./ МВтч; 19. На електрически централи от 500 кВт до 5 000 кВт, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции - 302.73 лв./ МВтч; 20. На електрически централи до 150 кВт, работещи чрез индиректно използване на енергията от битови отпадъци – 265.91 лв./ МВтч; 21. На електрически централи от 150 кВт до 500 кВт, работещи чрез индиректно използване на енергията от битови отпадъци – 255.98 лв./ МВтч; 22. На електрически централи от 500 кВт до 5 000 кВт, работещи чрез индиректно използване на енергията от битови отпадъци – 246.05 лв./ МВтч; 23. На електрически централи до 150 кВт, работещи чрез индиректно използване на енергията от битови водо-канални отпадъци – 150.39 лв./ МВтч; 24. На електрически централи от 150 кВт до 500 кВт, работещи чрез индиректно използване на енергията от битови водо-канални отпадъци – 136.85 лв./ МВтч; 25. На електрически централи от 500 кВт до 5 000 кВт, работещи чрез индиректно използване на енергията от битови водо-канални отпадъци – 120.60 лв./ МВтч; 26. На електрически централи над 5 МВТ. работещи чрез директно използване на биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и др. – 218.60 лв./ МВтч. Решението подлежи на обжалване в 14 (четиринадесет) дневен срок пред Върховния административен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Ангел Семерджиев/ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: /Емилия Савева/

В А Ж Н О з а О Б Щ И Н И Т Е !!!

20.01.2011 г. Извадка от Закона за Енергия от Възобновяеми Източници !

..... Чл. 8. Областният управител: 1. осигурява провеждането на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, на територията на областта; 2. координира дейностите по насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, между общините в областта; 3. предоставя на изпълнителния директор на АУЕР информация относно изпълнението на програмите по чл. 9 в общините на територията на областта; 4. предлага изменения в приети от общинските съвети наредби и общи административни актове, когато разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури, включително за устройственото планиране не отговарят на изискванията по чл. 10; 5. оспорва по съдебен ред приети от общинските съвети нормативни и общи административни актове по т. 4, които не отговарят на изискванията по чл. 11.

Чл. 9. Общинските съвети приемат дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива.

Чл. 10. (1) Кметът на общината разработва и внася за приемане от общинския съвет, общински дългосрочни и краткосрочни програми за енергията от възобновяеми източници, биогоривата и енергията от възобновяеми източници в транспорта, в съответствие с НДПЕВИ, които включват: 1. данни от оценките по чл. 7, ал. 3, т. 7, а когато е приложимо и оценки за наличния и прогнозния потенциал на местни ресурси за производство на енергия от възобновяем източник; 2. мерки за използване на енергия от възобновяеми източници и мерки за енергийна ефективност при нови сгради и при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сгради за обществено обслужване . 3. мерки за използване на енергия от възобновяеми източници при външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини и други недвижими имоти - публична общинска собственост; 4. мерки за използване на биогорива и/или енергия от възобновяеми източници в общинския транспорт; 5. анализ на възможностите за изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху покривните и фасадни конструкции на сгради общинска собственост или сгради със смесен режим на собственост – държавна и общинска; 6. схеми за подпомагане на проекти за производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, включително индивидуални системи за използване на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производство и потребление на газ от възобновяеми източници, както и за производство и потребление на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 7. схеми за подпомагане на проекти за изграждане на топлопреносни мрежи в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 7 от ЗЕ, когато е доказана икономическа целесъобразност за потребление на топлинна енергия от възобновяеми източници, за производството на която е представен идеен инвестиционен проект; 8. разработване и/или актуализиране на общите и подробните устройствени планове във връзка с реализация на благоустройствени работи за изпълнение на проекти по т. 3 и 4; 9. информационни и обучителни кампании сред населението на съответните общини за мерките за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, газ от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 10. други специфични за общината мерки, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта. (2) Дългосрочните програми по ал. 1 се разработват за срок от 10 години, а краткосрочните програми – за срок от 3 години. (3) Кметът на община: 1. уведомява по подходящ начин обществеността в общината за съдържанието на програмите по ал. 1, включително чрез публикуването й на интернет страницата на общината; 2. организира изпълнението на програмите по ал.1 и предоставя на изпълнителния директор на АУЕР, областния управител и общинския съвет, информация за изпълнението им; 3. организира за територията на общината актуализирането на данните и поддържането на Националната информационна система по чл. 7, ал. 3, т. 9; 4. организира извършването на анализи на възможностите за опростяване и облекчаване на административните процедури относно малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници и за производство на биогаз от селскостопански материали – твърди и течни торове, както и на други отпадъци от животински и органичен произход. 5. оказва съдействие на компетентните държавни органи за изпълнение на правомощията им по този закон, включително предоставя налична информация и документи, организира набирането и предоставянето на информация и предоставянето на достъп до съществуващи бази данни и до общински имоти за извършване на оценката по чл. 7, ал. 3, т. 7. (4) Кметът на общината внася за разглеждане от общинския съвет предложенията на областния управител по чл. 8, т. 4 на първото му заседание след постъпването на предложението.

.......... Чл. 59. (1) Наказва се с глоба в размер от 2000 до 10 000 лв. кмет на община, който: 1. не изпълни задължението си по чл. 10, ал. 1 да разработи и внасе за приемане от общинския съвет, общинска дългосрочна и краткосрочна програма за енергията от възобновяеми източници, биогоривата и енергията от възобновяеми източници в транспорта, в съответствие с НДПЕВИ; 2. не изпълни свое задължение по чл. 10, ал. 3 или ал. 4. (2) Областен управител , който не предостави на АУЕР, информация по чл. 8, т. 3 за изпълнението на програмите по чл. 10, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 2000 до 10 000 лв.

В А Ж Н О ! ! !

13.10.2010 г. България консумира 1,8 пъти повече от наличните си природни ресурси, разкрива нов доклад на Международната природозащитна организация WWF, който излезе днес. (Преди две години цифрата беше 1,3). Подобна е констатацията и при всички страни членки на Европейския съюз, с изключение на Естония, Латвия, Финландия и Швеция. В ЕС живее само 7% от световното население, но то използва двойно повече ресурси от средното за света, отчита "Жива планета 2010", публикуван преди конференцията на ООН за биоразнообразието. Четири от европейските държави - Дания, Белгия, Естония и Ирландия, са сред 10-те най-големи екологични потребители. Въглеродното замърсяване и прекомерната експлоатация на природните ресурси в световен план са стигнали ниво, което ще наложи нуждата от втора земя до 2030 г.

04.10.2010 г. НАЙ- ВАЖНИТЕ АСПЕКТИ ПО ПРИЕМАНЕТО НА НОВИЯ ЗАКОН ЗА ВЕИ: Чл.18.ал.3 - Преустановява се присъединяването на вятърни и/или слънчеви централи, ако до 2020 г. се достигнат общи инсталирани мощности в електроенергийната система от 1800 MW за вятърни и 600MW за слънчеви централи.

Инвестиционните намерения се предхождат от Слънчево-енергиен одит, но от него се освобождават: 1. Централи до 30kW върху покривни фасади и конструкции на сгради, и върху недвижими имоти в границите на населени места. 2. Енергийни обекти от ВЕИ на малки и средни предприятия върху покриви, фасади и върху имоти и производствени зони до 1MW включително. 3. Същото като 2, но за топлинна енергия - до 100kW включително. Всяка година до 30 април НЕК дава на ДКЕВР и на Министъра на Икономиката план какви максимални мощности могат да бъдат присъединени през годината, като този план е разбит по места на присъединяване, нива на напрежение и вид на ВЕИ. До 1 месец министъра одобрява и до още 1 месец ДКЕВР публикува на сайта си какви мощности ще бъдат присъединени през следващата година. Който иска да прави централа, подава в ДКЕВР заявление за това от 1 юли до 31 декември, като в тази молба се прави и предложение за изкупната цена, която трябва да е по-ниска от тази на ДКЕВР. След това комисия решава до 31 януари кой ще прави централа и кой - не. Ако за дадено място (далекопровод) има повече кандидати от мощността му, те се класират по това кой е предложил най-ниска изкупна цена. Окончателно решение се дава до 31 март. В цялата тази процедура се плащат и такси според ЗЕ. Тоест има почти едногодишно забавяне само по тази процедура, която е все още на етап инвестиционно намерение. От тази процедура се освобождават централи до 30kW по покриви, фасади и имоти в населените места, както и централи до 1MW, които се изграждат в малки и средни предприятия. Преди сключване на Предварителен договор инвеститора прави вноска във фонд "Енергийна Ефективност" в размер на 20 000 EUR за всеки един мегават от проекта. Допълнително на ЕРП-то се плаща аванс от 5 000 лева на мегават цена за присъединяване. Това става още на етап Предварителен договор. При окончателния договор се извършва доплащане, изравняване или възстановяване до определената в договора цена. За слънчеви централи срока за изкупуване остава 25 години, а изкупната цената се фиксира за целия този срок. След изтичане на срока други преференции не се предоставят.

4 Октомври 2010